Apr 30, 2007, 11:58 AM

Ах, Немирнико, ужасен

  Poetry
1.4K 0 7




Юнако!
Любовнико жесток,
пътят е планински,
но към теб е сладък,
защото ти - коварен и желан,
ме преследваш с милувки,
изпълващи ме с мечти
за твоите гушки и целувки...
Ах, Немирнико, ужасен,
в страстния си колорит,
ти предлагаш път опасен
с изказ поетичен и открит!
Ти Перверзнико,
познал шегата строга,
искаш да си ми любовник -
посрещни ти мойта изнемога,
но ще бъдеш пак виновник
за поредния скандал, интрига,
но какво значение има,
щом страстта ми се надига?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса!
  • Светослав, защо продължаваш да се заяждаш? Стих ли се коментира тук или изказванията под него?
    Мойсей този път се е престарал.
    Стиха на Чар не заслужава това.
  • Прочитайки първоисточника почувствах нежност, обич и копнеж в думите на лирическия, закачлива нотка в думите на автора.
    Прочитайки паралелният стих тук видях лирическата героиня (описана от автора) да копнее и мечтае, а в същото време да обижда, май самата тя какво желае не знае. Не усетих хумора, но сигурно не е по силите на всеки да го разбере.
    Грозни коментари виждам тук.
    Явно уважението между потребителите отново е снижило нивото си.
    Нищо не се променя.
  • Хех-хее! Знам аз, /както и Таис/, че всички искат в "планината", ама... има си избраници спазвайте ред някакъв! Страхотно е, Мойсей!
  • ужас!Навсякъде са плъзнали.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...