И непозната тя остана
опарена от огъня син,
но незабравена не остана –
превърна се в спомен сив.
Додето жива беше,
родена да създава мечти,
внезапно болна легна
рано сутрин в тихи зори.
Очи сини, дълбоки, гледаш –
море,
сега сякаш празни бяха те.
Лицето ú – порцелан, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse