Ахра'вемра /Енимия/

May 17, 2017, 6:29 AM

Poetry » Odys and poems

681 0 0

И непозната тя остана
опарена от огъня син,
но незабравена не остана –
превърна се в спомен сив.
Додето жива беше,
родена да създава мечти,
внезапно болна легна
рано сутрин в тихи зори.
Очи сини, дълбоки, гледаш –
море,
сега сякаш празни бяха те.
Лицето ú – порцелан, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Ахра'вемра /Енимия/

Want to read more?

Random works