Акапела

Kalia1117 (Лили Вълчева)
759 2799

24 feb 2017, 1:27

Poesía » De amor, Verso libre

516 0 7

Акапела...

Любовта ти затваря тази рана

и след всичко лошо

в нея винаги се отразява доброто.

Тогава нещо от теб

обажда се в мен

и ме прави щастлива,

чувства ме удовлетворена

като докоснатите с обич

и вдъхновение клавиши

на пианото...вечно пеещи...

Любовта ти променя погледа ми

като лъч светлина и усмихва ме...

А когато се уморявам да пея

тона ми дава да продължа...

Дори и от смъртта връща ме

към живота, преминавайки

през всяка буря, всеки ураган...

и ако готова съм да се откажа

тогава нещо твое обажда се в мен...

и да пропадна не ми позволява

в гробниците на възвишението...

но показва ми пътя към небесата...,

където дъното на живота

подава ми ръце, за да потъна на високо...

Веднъж припомни ми как като дете

избягах от града и се спрях

там където имах миговете

в една красива градина

и въпреки, че бях в самия рай,

това за нищо не послужи,

защото по всяко време

бях на едно и също място,

под една и съща кожа и душа

на тяхната церемония...