Акапела
Акапела...
Любовта ти затваря тази рана
и след всичко лошо
в нея винаги се отразява доброто.
Тогава нещо от теб
обажда се в мен
и ме прави щастлива,
чувства ме удовлетворена
като докоснатите с обич
и вдъхновение клавиши
на пианото...вечно пеещи...
Любовта ти променя погледа ми
като лъч светлина и усмихва ме...
А когато се уморявам да пея
тона ми дава да продължа...
Дори и от смъртта връща ме
към живота, преминавайки
през всяка буря, всеки ураган...
и ако готова съм да се откажа
тогава нещо твое обажда се в мен...
и да пропадна не ми позволява
в гробниците на възвишението...
но показва ми пътя към небесата...,
където дъното на живота
подава ми ръце, за да потъна на високо...
Веднъж припомни ми как като дете
избягах от града и се спрях
там където имах миговете
в една красива градина
и въпреки, че бях в самия рай,
това за нищо не послужи,
защото по всяко време
бях на едно и също място,
под една и съща кожа и душа
на тяхната церемония...
Любовта ти затваря тази рана
и след всичко лошо
в нея винаги се отразява доброто.
Тогава нещо от теб
обажда се в мен
и ме прави щастлива,
чувства ме удовлетворена
като докоснатите с обич
и вдъхновение клавиши
на пианото...вечно пеещи...
© Лили Вълчева All rights reserved.
