25 jun 2017, 8:54

Акатист* 

  Poesía » Del paisaje
1009 4 21
на Росица
След грохота на словопада,
в лоното на свята тишина,
съзирам чувствените клади
в безмълвен поглед на жена.
Очите ѝ предсказват тайни
от далечни, звездни светове...
О, тези мигове безкрайни
на светлина, която ме зове!
Изгряват нежните пространства
и топъл полъх радостно трепти.
Душата с приливите странства, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??