14 abr 2007, 23:23  

Акцелерация

  Poesía
891 0 2

 

Аз израствам

всеки ден, по малко.

 

Аз израствам

и виждам света.

 

Аз израствам,

по мъничко -

жалко,

че няма илюзии

и светлина,

които жадувал съм

вяра да станат,

но атеист съм,

от Бога проклет.

 

- По дяволите,

всички земни съблазни!

 

Аз не желая

в живота си клет,

да бъда пионка,

да мъркам покорно,

да скланям пред този

и онзи глава -

животът,

е просто изтъркано порно,

сгодено за хорската суета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....