14 abr 2007, 23:23  

Акцелерация

  Poesía
895 0 2

 

Аз израствам

всеки ден, по малко.

 

Аз израствам

и виждам света.

 

Аз израствам,

по мъничко -

жалко,

че няма илюзии

и светлина,

които жадувал съм

вяра да станат,

но атеист съм,

от Бога проклет.

 

- По дяволите,

всички земни съблазни!

 

Аз не желая

в живота си клет,

да бъда пионка,

да мъркам покорно,

да скланям пред този

и онзи глава -

животът,

е просто изтъркано порно,

сгодено за хорската суета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...