14 апр. 2007 г., 23:23  

Акцелерация

897 0 2

 

Аз израствам

всеки ден, по малко.

 

Аз израствам

и виждам света.

 

Аз израствам,

по мъничко -

жалко,

че няма илюзии

и светлина,

които жадувал съм

вяра да станат,

но атеист съм,

от Бога проклет.

 

- По дяволите,

всички земни съблазни!

 

Аз не желая

в живота си клет,

да бъда пионка,

да мъркам покорно,

да скланям пред този

и онзи глава -

животът,

е просто изтъркано порно,

сгодено за хорската суета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...