14 апр. 2007 г., 23:23  

Акцелерация

893 0 2

 

Аз израствам

всеки ден, по малко.

 

Аз израствам

и виждам света.

 

Аз израствам,

по мъничко -

жалко,

че няма илюзии

и светлина,

които жадувал съм

вяра да станат,

но атеист съм,

от Бога проклет.

 

- По дяволите,

всички земни съблазни!

 

Аз не желая

в живота си клет,

да бъда пионка,

да мъркам покорно,

да скланям пред този

и онзи глава -

животът,

е просто изтъркано порно,

сгодено за хорската суета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...