Apr 14, 2007, 11:23 PM  

Акцелерация

  Poetry
894 0 2

 

Аз израствам

всеки ден, по малко.

 

Аз израствам

и виждам света.

 

Аз израствам,

по мъничко -

жалко,

че няма илюзии

и светлина,

които жадувал съм

вяра да станат,

но атеист съм,

от Бога проклет.

 

- По дяволите,

всички земни съблазни!

 

Аз не желая

в живота си клет,

да бъда пионка,

да мъркам покорно,

да скланям пред този

и онзи глава -

животът,

е просто изтъркано порно,

сгодено за хорската суета.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...