4 sept 2014, 17:45

Ако двамата с теб се разминем 

  Poesía
1302 1 13

 

През ресниците на лятото

изтичат слънчевите дни,

заслушана в шума на ятото

есента часовете си брои.

 

Скрита жадна зад скалите

с многоцветната си талия,

виртуозен танц с мъглите

да сътвори отдавна мечтае.

 

Ще отхапе от моето време,

от моите радости, желания,

ще се свие в косите ми бели,

колко пъти... още не зная.

 

Къс от плътта ми ще вземе,

сувенир бродиран с години,

ще го метне на старото стреме

с бои оранжево-алени, сиви...

 

В краката ми клонче ще пусне

гравирано с твоето име,

листата сълзите ще вкусят,

ако двамата с теб се разминем.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • наистина прекрасно!
    поздравления за оригиналната мисъл и чудесното изпълнение!
  • Заесени се в сайта, както и в твоето стихотворение, Миночка. Натъжиха ме багрите на твоята...
  • Романтично се настроих от сутринта...
    Поздрави!
  • Докосващо сърцето, красиво елегично бисерче!
    Много образен стих, сътворен със завидно
    поетично майсторство! Поздрави и от мен!
  • Наистина, хубава образност, Миночка!

    Поздрав!
  • Много нежно ,Тъжно !Но голяма любов лъха от него !Шадывър...Поздрави!
  • Впечатляваща образност - още от първия ред!
  • С удоволствие прочетох!
    Поздрав, Миночка!
  • Много искрено и емоционално! Поздрав!
  • За пръв път чета нещо толкова оригинално - любовта, вплетена като част от флората на тази планета!
  • !!!
  • "В краката ми клонче ще пусне
    гравирано с твоето име,
    листата сълзите ще вкусят,
    ако двамата с теб се разминем."

    Много изящен финал, както впрочем е изящно и цялото стихотворение.

    Поздравление, Миночка и най-висока оценка!
  • Красиво,замислящо и тъжно!
Propuestas
: ??:??