Ако двамата с теб се разминем
През ресниците на лятото
изтичат слънчевите дни,
заслушана в шума на ятото
есента часовете си брои.
Скрита жадна зад скалите
с многоцветната си талия,
виртуозен танц с мъглите
да сътвори отдавна мечтае.
Ще отхапе от моето време,
от моите радости, желания,
ще се свие в косите ми бели,
колко пъти... още не зная.
Къс от плътта ми ще вземе,
сувенир бродиран с години,
ще го метне на старото стреме
с бои оранжево-алени, сиви...
В краката ми клонче ще пусне
гравирано с твоето име,
листата сълзите ще вкусят,
ако двамата с теб се разминем.
© Миночка Митева All rights reserved.
