28 abr 2017, 13:49

Ако гощавал те е вятъра

  Poesía » Otra
1.1K 1 0

Присядал  ли си на трапезата на вятъра, 
да те гощава с волните си ястията?
Да ти долива до насита от отварата
от трепетите на  безпосочията.

 

Докосвал ли си сянката безплътна
не всичките очаквания в този си живот?
Долюбил ли си чудната осанка
на мнимата си и единствена любов?

 

Дарувал ли си хляб на гладен?
Протягал ли си длан на давещ?
И дума блага казвал ли си на отчаян?
И бил ли си на  враг прощаващ?

 

Ако гощавал те е вятъра ти знаеш, 
какво е, и да имаш и да нямаш.
Ако и сънищата ти се сбъднат
усетил си вкуса на истинска любов.

 

И щом си бил човечен, милостив.
Доброто в теб е стигнало небето, 
и от светлото гради ти свят красив,  
като сълза невинна на детето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...