Присядал  ли си на трапезата на вятъра, 
да те гощава с волните си ястията?
Да ти долива до насита от отварата
от трепетите на  безпосочията.

Докосвал ли си сянката безплътна
не всичките очаквания в този си живот?
Долюбил ли си чудната осанка
на мнимата си и единствена любов?

Дарувал ли си хляб на гладен?
Протягал ли си длан на давещ?
И дума блага казвал ли си на отчаян?
И бил ли си на  враг прощаващ?

Ако гощавал те е вятъра ти знаеш, 
какво е, и да имаш и да нямаш.
Ако и сънищата ти се сбъднат
усетил си вкуса на истинска любов.

И щом си бил човечен, милостив.
Доброто в теб е стигнало небето, 
и от светлото гради ти свят красив,  
като сълза невинна на детето.