28.04.2017 г., 13:49

Ако гощавал те е вятъра

1.1K 1 0

Присядал  ли си на трапезата на вятъра, 
да те гощава с волните си ястията?
Да ти долива до насита от отварата
от трепетите на  безпосочията.

 

Докосвал ли си сянката безплътна
не всичките очаквания в този си живот?
Долюбил ли си чудната осанка
на мнимата си и единствена любов?

 

Дарувал ли си хляб на гладен?
Протягал ли си длан на давещ?
И дума блага казвал ли си на отчаян?
И бил ли си на  враг прощаващ?

 

Ако гощавал те е вятъра ти знаеш, 
какво е, и да имаш и да нямаш.
Ако и сънищата ти се сбъднат
усетил си вкуса на истинска любов.

 

И щом си бил човечен, милостив.
Доброто в теб е стигнало небето, 
и от светлото гради ти свят красив,  
като сълза невинна на детето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...