23 abr 2009, 20:07

Ако имах дом...

  Poesía » Civil
2.5K 1 60

 

 

 

 

                     Ако имах дом...

 

 

 

Ако имах дом... Окъпан в Светлина!...

Бих дал приют и топлинка на всеки...

Сираче, просяк, куче, стъпкана жена.

Покой при мен намерил би навеки...

 

 

Жените в нежност щях да потопя,

с кутретата да вдигна олелия,

да се търкалям със децата във снега,

по чашка със мъжете щях да пия...

 

 

Но нямам дом... За който тъй копнях...

Сивея бавно в схлупена панелка...

Жена. Дете. Със кучето умрях!!!

Мечти отстрелвам с празна самоделка...

 

 

От жар прелях!... И болки във гръдта...

Тъй нежна е душата на Поета!...

Животът там надвива над Смъртта!...

Във светъл дом!... Голям като планета...!!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...