23 abr 2009, 20:07

Ако имах дом...

  Poesía » Civil
2.5K 1 60

 

 

 

 

                     Ако имах дом...

 

 

 

Ако имах дом... Окъпан в Светлина!...

Бих дал приют и топлинка на всеки...

Сираче, просяк, куче, стъпкана жена.

Покой при мен намерил би навеки...

 

 

Жените в нежност щях да потопя,

с кутретата да вдигна олелия,

да се търкалям със децата във снега,

по чашка със мъжете щях да пия...

 

 

Но нямам дом... За който тъй копнях...

Сивея бавно в схлупена панелка...

Жена. Дете. Със кучето умрях!!!

Мечти отстрелвам с празна самоделка...

 

 

От жар прелях!... И болки във гръдта...

Тъй нежна е душата на Поета!...

Животът там надвива над Смъртта!...

Във светъл дом!... Голям като планета...!!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...