Ако имах дом...
Ако имах дом...
Ако имах дом... Окъпан в Светлина!...
Бих дал приют и топлинка на всеки...
Сираче, просяк, куче, стъпкана жена.
Покой при мен намерил би навеки...
Жените в нежност щях да потопя,
с кутретата да вдигна олелия,
да се търкалям със децата във снега,
по чашка със мъжете щях да пия...
Но нямам дом... За който тъй копнях...
Сивея бавно в схлупена панелка...
Жена. Дете. Със кучето умрях!!!
Мечти отстрелвам с празна самоделка...
От жар прелях!... И болки във гръдта...
Тъй нежна е душата на Поета!...
Животът там надвива над Смъртта!...
Във светъл дом!... Голям като планета...!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены
