Ако имах дом...
Ако имах дом...
Ако имах дом... Окъпан в Светлина!...
Бих дал приют и топлинка на всеки...
Сираче, просяк, куче, стъпкана жена.
Покой при мен намерил би навеки...
Жените в нежност щях да потопя,
с кутретата да вдигна олелия,
да се търкалям със децата във снега,
по чашка със мъжете щях да пия...
Но нямам дом... За който тъй копнях...
Сивея бавно в схлупена панелка...
Жена. Дете. Със кучето умрях!!!
Мечти отстрелвам с празна самоделка...
От жар прелях!... И болки във гръдта...
Тъй нежна е душата на Поета!...
Животът там надвива над Смъртта!...
Във светъл дом!... Голям като планета...!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
