29 jul 2020, 10:33

Ако имах смелост

803 0 0

Ако имах смелост, щях да гледам във очите ти,
как звездите се въртят около нас.
Как мечтите ни, от искрица се превръщат в пламък.
И след това,от вятъра, превръщат се в пожар.
Този огън, гори между гърдите ни,
вкопчени един във друг, треперим въпреки това.
Тази буря, това сме ние
И във вихъра и галя твоята коса.
Пламъци обгръщат ни, душите ни в едно са.
Но въпреки това усещам твоята самота.
Прегръщам те, но студено е във мислите ни,
Сякаш знаем своята съдба.
Чувствам хлад около нас, сълзите стичат се по бузите ни.
Сгромолясват се във водопад на младостта.
Поглеждам аз в очите ти и там пълно е с тъга.
Отдалечаваме се, със скоростта на светлина.
Съзвездия, това сме ние.
Ще се гледаме, докато света ни позволи.
Само ако имах смелост..

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...