29.07.2020 г., 10:33

Ако имах смелост

801 0 0

Ако имах смелост, щях да гледам във очите ти,
как звездите се въртят около нас.
Как мечтите ни, от искрица се превръщат в пламък.
И след това,от вятъра, превръщат се в пожар.
Този огън, гори между гърдите ни,
вкопчени един във друг, треперим въпреки това.
Тази буря, това сме ние
И във вихъра и галя твоята коса.
Пламъци обгръщат ни, душите ни в едно са.
Но въпреки това усещам твоята самота.
Прегръщам те, но студено е във мислите ни,
Сякаш знаем своята съдба.
Чувствам хлад около нас, сълзите стичат се по бузите ни.
Сгромолясват се във водопад на младостта.
Поглеждам аз в очите ти и там пълно е с тъга.
Отдалечаваме се, със скоростта на светлина.
Съзвездия, това сме ние.
Ще се гледаме, докато света ни позволи.
Само ако имах смелост..

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...