Ако имах смелост
Ако имах смелост, щях да гледам във очите ти,
как звездите се въртят около нас.
Как мечтите ни, от искрица се превръщат в пламък.
И след това,от вятъра, превръщат се в пожар.
Този огън, гори между гърдите ни,
вкопчени един във друг, треперим въпреки това.
Тази буря, това сме ние
И във вихъра и галя твоята коса.
Пламъци обгръщат ни, душите ни в едно са.
Но въпреки това усещам твоята самота.
Прегръщам те, но студено е във мислите ни,
Сякаш знаем своята съдба.
Чувствам хлад около нас, сълзите стичат се по бузите ни.
Сгромолясват се във водопад на младостта.
Поглеждам аз в очите ти и там пълно е с тъга.
Отдалечаваме се, със скоростта на светлина.
Съзвездия, това сме ние.
Ще се гледаме, докато света ни позволи.
Само ако имах смелост..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Георгиев Всички права запазени