29 июл. 2020 г., 10:33

Ако имах смелост

798 0 0

Ако имах смелост, щях да гледам във очите ти,
как звездите се въртят около нас.
Как мечтите ни, от искрица се превръщат в пламък.
И след това,от вятъра, превръщат се в пожар.
Този огън, гори между гърдите ни,
вкопчени един във друг, треперим въпреки това.
Тази буря, това сме ние
И във вихъра и галя твоята коса.
Пламъци обгръщат ни, душите ни в едно са.
Но въпреки това усещам твоята самота.
Прегръщам те, но студено е във мислите ни,
Сякаш знаем своята съдба.
Чувствам хлад около нас, сълзите стичат се по бузите ни.
Сгромолясват се във водопад на младостта.
Поглеждам аз в очите ти и там пълно е с тъга.
Отдалечаваме се, със скоростта на светлина.
Съзвездия, това сме ние.
Ще се гледаме, докато света ни позволи.
Само ако имах смелост..

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...