Jul 29, 2020, 10:33 AM

Ако имах смелост

799 0 0

Ако имах смелост, щях да гледам във очите ти,
как звездите се въртят около нас.
Как мечтите ни, от искрица се превръщат в пламък.
И след това,от вятъра, превръщат се в пожар.
Този огън, гори между гърдите ни,
вкопчени един във друг, треперим въпреки това.
Тази буря, това сме ние
И във вихъра и галя твоята коса.
Пламъци обгръщат ни, душите ни в едно са.
Но въпреки това усещам твоята самота.
Прегръщам те, но студено е във мислите ни,
Сякаш знаем своята съдба.
Чувствам хлад около нас, сълзите стичат се по бузите ни.
Сгромолясват се във водопад на младостта.
Поглеждам аз в очите ти и там пълно е с тъга.
Отдалечаваме се, със скоростта на светлина.
Съзвездия, това сме ние.
Ще се гледаме, докато света ни позволи.
Само ако имах смелост..

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...