На вила съм. Дъждът не спира.
И не намирам миг покой.
Душата – плачеща е лира –
не различава враг от свой.
Градината – в трева обрасла.
Лалетата ми – свещи в храм.
Дано в главата стане ясно:
ти гордост ли си или срам?
И бягам аз, а все ме стигаш
и питащите ти очи
говорят повече от книга,
че любовта... и тя горчи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse