Ако ми станеш безразличен
На вила съм. Дъждът не спира.
И не намирам миг покой.
Душата – плачеща е лира –
не различава враг от свой.
Градината – в трева обрасла.
Лалетата ми – свещи в храм.
Дано в главата стане ясно:
ти гордост ли си или срам?
И бягам аз, а все ме стигаш
и питащите ти очи
говорят повече от книга,
че любовта... и тя горчи.
Дали е празник или делник,
все този мокър, плачещ дъжд
напомня в дните ми безделни
отсъстващия близък мъж.
Ако ми станеш безразличен,
знам – пулсът ще се изравни,
но аз ще бъда вече нищо,
щом повече не ще боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
Поздравления!
