vyatur13 (Елена)
209 1586
2 мая 2014 г., 22:59

Ако ми станеш безразличен 

  Поэзия » Любовная
779 0 10

На вила съм. Дъждът не спира.

И не намирам миг покой.

Душата – плачеща е лира –

не различава враг от свой.

 

Градината – в трева обрасла.

Лалетата ми – свещи в храм.

Дано в главата стане ясно:

ти гордост ли си или срам?

 

И бягам аз, а все ме стигаш

и питащите ти очи

говорят повече от книга,

че любовта... и тя горчи.

 

Дали е празник или делник,

все този мокър, плачещ дъжд

напомня в дните ми безделни

отсъстващия близък мъж.

 

Ако ми станеш безразличен,

знам – пулсът ще се изравни,

но аз ще бъда вече нищо,

щом повече не ще боли.

© Елена Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно! Тези лалета-свещи ще ги помня дълго Поздравления!
  • Много чувствено, Елена!

    Поздрав!
  • Съгласна с всички останали. Като че ли си се преродила.
    Ритмичен, съдържателен стих, но най-вече докосващ, с много силна поанта.
    Поздравления, Елена!
  • Хубаво стихотворение!
  • Все някога дъждът ще спре.
    И колкото и да се сили,
    ще грейне синьото небе
    и той ще дойде да те види.
  • Благодаря на всички Ви за толкова милите коментари ! А ти Таня,ме трогна!Правиш го за първи път.Йълдъз,Ивайло,благодаря !А на Мисана специални благодарности,разбира се това, че сте ме прочели ме радва.
  • Присъединявам се към мнението на вече коментиралите. Много силно
    и изстрадано стихотворение. Браво и от мен, ако това има някакво значение за теб!: Мисана
  • Най-хубавото от теб!!!Елена, изненадваш!
  • Без думи!Прекрасно!
  • За мен това е едно от най-хубавите ти стихотворения!
Предложения
: ??:??