Ако ми станеш безразличен
На вила съм. Дъждът не спира.
И не намирам миг покой.
Душата – плачеща е лира –
не различава враг от свой.
Градината – в трева обрасла.
Лалетата ми – свещи в храм.
Дано в главата стане ясно:
ти гордост ли си или срам?
И бягам аз, а все ме стигаш
и питащите ти очи
говорят повече от книга,
че любовта... и тя горчи.
Дали е празник или делник,
все този мокър, плачещ дъжд
напомня в дните ми безделни
отсъстващия близък мъж.
Ако ми станеш безразличен,
знам – пулсът ще се изравни,
но аз ще бъда вече нищо,
щом повече не ще боли.
© Елена All rights reserved.
Поздравления!
