17 feb 2007, 12:57

АКО МОЖЕХ

1.7K 0 16

Ако можех сега да те върна за миг

 и с надежда в очите  любов да извая.

Да въздъхвам след ласките в твойте коси

и да тъна в небето от страстна омая.

Ако можех да бъда за тебе една,

да отпивам на глътки от тази надежда.

Да  рисувам по тебе неземни слова,

от които в едно да ни слива копнежа.

Ако можех да върна минута назад,

бих ти казала как те до болка обичам.

И да спра във безвремие тоз кръговрат,

за да мога със шепот пак думи да сричам.

Ето днес за душата си зидам стени,

разпилявам се щом любовта ни умира.

С мисълта,че за всичко сме грешни били,

но единствено само... сърцето разбира.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...