АКО МОЖЕХ
Ако можех сега да те върна за миг
и с надежда в очите любов да извая.
Да въздъхвам след ласките в твойте коси
и да тъна в небето от страстна омая.
Ако можех да бъда за тебе една,
да отпивам на глътки от тази надежда.
Да рисувам по тебе неземни слова,
от които в едно да ни слива копнежа.
Ако можех да върна минута назад,
бих ти казала как те до болка обичам.
И да спра във безвремие тоз кръговрат,
за да мога със шепот пак думи да сричам.
Ето днес за душата си зидам стени,
разпилявам се щом любовта ни умира.
С мисълта,че за всичко сме грешни били,
но единствено само... сърцето разбира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
