Feb 17, 2007, 12:57 PM

АКО МОЖЕХ

  Poetry » Love
1.7K 0 16

Ако можех сега да те върна за миг

 и с надежда в очите  любов да извая.

Да въздъхвам след ласките в твойте коси

и да тъна в небето от страстна омая.

Ако можех да бъда за тебе една,

да отпивам на глътки от тази надежда.

Да  рисувам по тебе неземни слова,

от които в едно да ни слива копнежа.

Ако можех да върна минута назад,

бих ти казала как те до болка обичам.

И да спра във безвремие тоз кръговрат,

за да мога със шепот пак думи да сричам.

Ето днес за душата си зидам стени,

разпилявам се щом любовта ни умира.

С мисълта,че за всичко сме грешни били,

но единствено само... сърцето разбира.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...