7 jul 2024, 18:57

Ако можех да летя

538 0 0

Зениците ми се овъглиха от ръжена на Хелиус...

Погледът ми зелен като блатно цвете...

Се зарея след птица...

Аз никога няма да мога да я стигна, но имам сянката й по мен...

 

Митични ветрове я носят и като мида се люлее...

Облаците бели балони я крият...от лъчите...

Пукват се и от тях  летен Зефир се лее...

Планините жадни...се синеят и искат да ги пукнат...

 

В перата си играе свободата...

Тя е недостижима...

В този вече здрач...нещо птицата ми пее...

Аз съм глуха за и нея разбирам...но мечтая за нейната дума...дума свобода...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Чонкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...