Зениците ми се овъглиха от ръжена на Хелиус...

Погледът ми зелен като блатно цвете...

Се зарея след птица...

Аз никога няма да мога да я стигна, но имам сянката й по мен...

Митични ветрове я носят и като мида се люлее...

Облаците бели балони я крият...от лъчите...

Пукват се и от тях  летен Зефир се лее...

Планините жадни...се синеят и искат да ги пукнат...

В перата си играе свободата...

Тя е недостижима...

В този вече здрач...нещо птицата ми пее...

Аз съм глуха за и нея разбирам...но мечтая за нейната дума...дума свобода...