Jul 7, 2024, 6:57 PM

Ако можех да летя

530 0 0

Зениците ми се овъглиха от ръжена на Хелиус...

Погледът ми зелен като блатно цвете...

Се зарея след птица...

Аз никога няма да мога да я стигна, но имам сянката й по мен...

 

Митични ветрове я носят и като мида се люлее...

Облаците бели балони я крият...от лъчите...

Пукват се и от тях  летен Зефир се лее...

Планините жадни...се синеят и искат да ги пукнат...

 

В перата си играе свободата...

Тя е недостижима...

В този вече здрач...нещо птицата ми пее...

Аз съм глуха за и нея разбирам...но мечтая за нейната дума...дума свобода...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Чонкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...