19 abr 2007, 1:49

АКО НЯКОЙ ДЕН

  Poesía
1.1K 0 13

Ако някой ден без сбогом, тихо си отида
от този свят, изпълнен с нежна болка,
то знай, единствено така ще съм щастлива,
а ти ще ме обичаш ли? И колко?

Така ще мога да съм винаги във тебе,
във мислите ти, най-ярката звезда.
А ръцете ти - пустиня, жадна от безвремие...
Така ще мога! Вярвай ми! Ще съм една!


И с всяка мисъл мислено ще те прегръщам.
Най-топлите си чувства ще ти посветя.
И от оня свят ще ме почувстваш същата...
Дели ни малко. Може би една врата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления,страхотно е
  • "Дели ни малко. Може би една врата." - Много силен финал Сияна! Искрен поздрав!
  • но вечността ще ви познае...вратата ще стане прозрачна
    стихът ти е Прекрасен!
  • Много ми хареса!!!
  • Благодаря ви приятели!
    Този стих е поредният от посветените на
    моята първа Обич!
    Прегръщам ви!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....