19.04.2007 г., 1:49

АКО НЯКОЙ ДЕН

1.1K 0 13

Ако някой ден без сбогом, тихо си отида
от този свят, изпълнен с нежна болка,
то знай, единствено така ще съм щастлива,
а ти ще ме обичаш ли? И колко?

Така ще мога да съм винаги във тебе,
във мислите ти, най-ярката звезда.
А ръцете ти - пустиня, жадна от безвремие...
Така ще мога! Вярвай ми! Ще съм една!


И с всяка мисъл мислено ще те прегръщам.
Най-топлите си чувства ще ти посветя.
И от оня свят ще ме почувстваш същата...
Дели ни малко. Може би една врата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления,страхотно е
  • "Дели ни малко. Може би една врата." - Много силен финал Сияна! Искрен поздрав!
  • но вечността ще ви познае...вратата ще стане прозрачна
    стихът ти е Прекрасен!
  • Много ми хареса!!!
  • Благодаря ви приятели!
    Този стих е поредният от посветените на
    моята първа Обич!
    Прегръщам ви!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...