Ако някой ден без сбогом, тихо си отида
от този свят, изпълнен с нежна болка,
то знай, единствено така ще съм щастлива,
а ти ще ме обичаш ли? И колко?
Така ще мога да съм винаги във тебе,
във мислите ти, най-ярката звезда.
А ръцете ти - пустиня, жадна от безвремие...
Така ще мога! Вярвай ми! Ще съм една!
И с всяка мисъл мислено ще те прегръщам.
Най-топлите си чувства ще ти посветя.
И от оня свят ще ме почувстваш същата...
Дели ни малко. Може би една врата.