25 abr 2021, 22:04  

Ако в себе си поискаш да надзърнеш

  Poesía » Otra
818 1 5

Ако в себе си поискаш да надзърнеш 

излез да се разходиш под дъжда 

и ще съзреш светлина и мрак прегърнати 

от любов нехващаща ръжда. 

 

Струйките дъждовни са вестител 

за поява на поредния живот. 

Превръща ги в негови родители 

величието на неоткрит Кивот. 

 

А някъде сред звезден прах 

галят пръстите клавиши 

и ще опитваш върху лист без страх 

непонятното за много да опишеш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...