25 abr 2021, 22:04  

Ако в себе си поискаш да надзърнеш

  Poesía » Otra
813 1 5

Ако в себе си поискаш да надзърнеш 

излез да се разходиш под дъжда 

и ще съзреш светлина и мрак прегърнати 

от любов нехващаща ръжда. 

 

Струйките дъждовни са вестител 

за поява на поредния живот. 

Превръща ги в негови родители 

величието на неоткрит Кивот. 

 

А някъде сред звезден прах 

галят пръстите клавиши 

и ще опитваш върху лист без страх 

непонятното за много да опишеш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...