25.04.2021 г., 22:04  

Ако в себе си поискаш да надзърнеш

810 1 5

Ако в себе си поискаш да надзърнеш 

излез да се разходиш под дъжда 

и ще съзреш светлина и мрак прегърнати 

от любов нехващаща ръжда. 

 

Струйките дъждовни са вестител 

за поява на поредния живот. 

Превръща ги в негови родители 

величието на неоткрит Кивот. 

 

А някъде сред звезден прах 

галят пръстите клавиши 

и ще опитваш върху лист без страх 

непонятното за много да опишеш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...