Ако в себе си поискаш да надзърнеш
излез да се разходиш под дъжда
и ще съзреш светлина и мрак прегърнати
от любов нехващаща ръжда.
Струйките дъждовни са вестител
за поява на поредния живот.
Превръща ги в негови родители
величието на неоткрит Кивот.
А някъде сред звезден прах
галят пръстите клавиши
и ще опитваш върху лист без страх
непонятното за много да опишеш...
© Вили Тодоров All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
