Ако в себе си поискаш да надзърнеш
излез да се разходиш под дъжда
и ще съзреш светлина и мрак прегърнати
от любов нехващаща ръжда.
Струйките дъждовни са вестител
за поява на поредния живот.
Превръща ги в негови родители
величието на неоткрит Кивот.
А някъде сред звезден прах
галят пръстите клавиши
и ще опитваш върху лист без страх
непонятното за много да опишеш...
© Вили Тодоров All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
