Ако в себе си поискаш да надзърнеш
излез да се разходиш под дъжда
и ще съзреш светлина и мрак прегърнати
от любов нехващаща ръжда.
Струйките дъждовни са вестител
за поява на поредния живот.
Превръща ги в негови родители
величието на неоткрит Кивот.
А някъде сред звезден прах
галят пръстите клавиши
и ще опитваш върху лист без страх
непонятното за много да опишеш...
© Вили Тодоров Все права защищены