24 mar 2014, 0:06  

Акорди докосване

  Poesía
1.1K 0 16

Преплетени длани. Горящи очи.

Нощта е безлунна. Ветрецът не спи.

 

Косите ù роши с игрива ръка

и с дъх се разхожда по тръпна снага.

 

Светулки намигат. Гората блести.

Дървета се кичат със звездни лъчи.

 

Даряват си устните сладка нега

с ефирно докосване. Жива вода.

 

А бухалът клюма. Клонакът реди

вековните приказки. С феи добри. 

 

Ръцете момчешки, къс нежна дъга,

по кожа моминска танцуват едва.

 

Синя камбанка. Благост звъни.

Догаряйки, огънят пръска искри.

 

Простенва желание в двете тела.

Легло от сатенена, мека трева.

 

Далече от изток пролазват мъгли,

предвестник на пурпурни нови зари.

 

Сред порив родена, избухва вълна.

Залива гората. Екстаз. Тишина.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....