24 мар. 2014 г., 00:06  

Акорди докосване

1.1K 0 16

Преплетени длани. Горящи очи.

Нощта е безлунна. Ветрецът не спи.

 

Косите ù роши с игрива ръка

и с дъх се разхожда по тръпна снага.

 

Светулки намигат. Гората блести.

Дървета се кичат със звездни лъчи.

 

Даряват си устните сладка нега

с ефирно докосване. Жива вода.

 

А бухалът клюма. Клонакът реди

вековните приказки. С феи добри. 

 

Ръцете момчешки, къс нежна дъга,

по кожа моминска танцуват едва.

 

Синя камбанка. Благост звъни.

Догаряйки, огънят пръска искри.

 

Простенва желание в двете тела.

Легло от сатенена, мека трева.

 

Далече от изток пролазват мъгли,

предвестник на пурпурни нови зари.

 

Сред порив родена, избухва вълна.

Залива гората. Екстаз. Тишина.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...