Mar 24, 2014, 12:06 AM  

Акорди докосване

  Poetry
1.1K 0 16

Преплетени длани. Горящи очи.

Нощта е безлунна. Ветрецът не спи.

 

Косите ù роши с игрива ръка

и с дъх се разхожда по тръпна снага.

 

Светулки намигат. Гората блести.

Дървета се кичат със звездни лъчи.

 

Даряват си устните сладка нега

с ефирно докосване. Жива вода.

 

А бухалът клюма. Клонакът реди

вековните приказки. С феи добри. 

 

Ръцете момчешки, къс нежна дъга,

по кожа моминска танцуват едва.

 

Синя камбанка. Благост звъни.

Догаряйки, огънят пръска искри.

 

Простенва желание в двете тела.

Легло от сатенена, мека трева.

 

Далече от изток пролазват мъгли,

предвестник на пурпурни нови зари.

 

Сред порив родена, избухва вълна.

Залива гората. Екстаз. Тишина.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...