24.03.2014 г., 0:06  

Акорди докосване

1.1K 0 16

Преплетени длани. Горящи очи.

Нощта е безлунна. Ветрецът не спи.

 

Косите ù роши с игрива ръка

и с дъх се разхожда по тръпна снага.

 

Светулки намигат. Гората блести.

Дървета се кичат със звездни лъчи.

 

Даряват си устните сладка нега

с ефирно докосване. Жива вода.

 

А бухалът клюма. Клонакът реди

вековните приказки. С феи добри. 

 

Ръцете момчешки, къс нежна дъга,

по кожа моминска танцуват едва.

 

Синя камбанка. Благост звъни.

Догаряйки, огънят пръска искри.

 

Простенва желание в двете тела.

Легло от сатенена, мека трева.

 

Далече от изток пролазват мъгли,

предвестник на пурпурни нови зари.

 

Сред порив родена, избухва вълна.

Залива гората. Екстаз. Тишина.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...