1 oct 2015, 22:58

Албум

  Poesía » Otra
424 0 0

Албум

 

Разтварям пак албума-архивар -

във черно-бяло - строг и автентичен.

Щом взел съм да го имам за другар,

на остаряване това прилича.

Бе време - не оставах без медал,

ала обърна се съдбата пуста

и най съм често пътник закъснял,

на щастието влака все изпуснал,

на средната си възраст не простил,

че го затрупва всеки ден с проблеми,

нектара със безвкусен цвик сменил,

за розови мечти все нямащ време.

Ще скрият нови фотоси без свян

(във цветове с неискрени усмивки),

че външно съм приятен и разбран,

а в себе си - навъсен стар бодливко.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....