Oct 1, 2015, 10:58 PM

Албум

  Poetry » Other
427 0 0

Албум

 

Разтварям пак албума-архивар -

във черно-бяло - строг и автентичен.

Щом взел съм да го имам за другар,

на остаряване това прилича.

Бе време - не оставах без медал,

ала обърна се съдбата пуста

и най съм често пътник закъснял,

на щастието влака все изпуснал,

на средната си възраст не простил,

че го затрупва всеки ден с проблеми,

нектара със безвкусен цвик сменил,

за розови мечти все нямащ време.

Ще скрият нови фотоси без свян

(във цветове с неискрени усмивки),

че външно съм приятен и разбран,

а в себе си - навъсен стар бодливко.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...