Албум
425
0
0
Албум
Разтварям пак албума-архивар -
във черно-бяло - строг и автентичен.
Щом взел съм да го имам за другар,
на остаряване това прилича.
Бе време - не оставах без медал,
ала обърна се съдбата пуста
и най съм често пътник закъснял,
на щастието влака все изпуснал,
на средната си възраст не простил,
че го затрупва всеки ден с проблеми,
нектара със безвкусен цвик сменил,
за розови мечти все нямащ време.
Ще скрият нови фотоси без свян
(във цветове с неискрени усмивки),
че външно съм приятен и разбран,
а в себе си - навъсен стар бодливко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Костов Всички права запазени
