1 окт. 2015 г., 22:58

Албум

428 0 0

Албум

 

Разтварям пак албума-архивар -

във черно-бяло - строг и автентичен.

Щом взел съм да го имам за другар,

на остаряване това прилича.

Бе време - не оставах без медал,

ала обърна се съдбата пуста

и най съм често пътник закъснял,

на щастието влака все изпуснал,

на средната си възраст не простил,

че го затрупва всеки ден с проблеми,

нектара със безвкусен цвик сменил,

за розови мечти все нямащ време.

Ще скрият нови фотоси без свян

(във цветове с неискрени усмивки),

че външно съм приятен и разбран,

а в себе си - навъсен стар бодливко.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...