1 окт. 2015 г., 22:58

Албум

431 0 0

Албум

 

Разтварям пак албума-архивар -

във черно-бяло - строг и автентичен.

Щом взел съм да го имам за другар,

на остаряване това прилича.

Бе време - не оставах без медал,

ала обърна се съдбата пуста

и най съм често пътник закъснял,

на щастието влака все изпуснал,

на средната си възраст не простил,

че го затрупва всеки ден с проблеми,

нектара със безвкусен цвик сменил,

за розови мечти все нямащ време.

Ще скрият нови фотоси без свян

(във цветове с неискрени усмивки),

че външно съм приятен и разбран,

а в себе си - навъсен стар бодливко.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...