jenyivanova (Jasmin)
233 3414
10 jun 2021, 23:43

Алегория за молитва и камбанен звън 

  Poesía » Otra
1065 13 22

Небето има правото да плаче...

внезапно се смрачи посред деня,

над покривите мълния се влачи...

Премина повей в зрелите жита.

 

Молитвено нагоре се понесе -

(на вятър думи) с хлипът на жена.

Накрая млъкна, после гръм отнесе

църковната ръждясала врата.

 

И вътре, по пътеката от восък

иконите отронват по сълза,

а покривът на черквата е плосък -

стопи се в огън кръстът... ослепя.

 

А в тихото пространство... в изнемога...

как чакахме камбанения звън...

(нали чрез него си говорим с Бога)

Небето черно плачеше отвън.

 

И всяка свещ запалена е болка,

а всяка следваща молитва вик...

сълзите восъчни са път към Бога

... но нямаше камбаната език.

 

Жени Иванова

© Jasmin Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Аллегория молитвы и колокольного звона
Сенилга (Сенилга) Сенилга
Тraducciones » Poesía, от Български
Небеса имеют право плакать ...
В середине дня вдруг потемнело,
Молния над крышей во всё небо
Вдруг попала в зёрен хлебных зрелость.
Вознеслась молитва, с плачем женским ...
  2358  2  2 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • WNVEH (Мом), благодаря, че спряхте при този стих!
  • Много красив стих. Много завладяващ.
  • Много Ви благодаря, че спряхте точно при този стих...
  • !!! "...как чакахме камбаненият звън... но нямаше камбаната език"
  • Пропуснала съм този тъжен стих, Жени...Бог е навсякъде и ще чуе молбата ни с или без камбана! Стига да не разрушаваме вярата си..както много неща от живота! Наистина предпочитам веселите ти стихове от разни кътчета на света...
    Обеща, че ще напишеш нещо за Пигал...Чудесно пишеш!
  • Краси, благодаря ти, че си прочела. Най-вече благодаря за коментара и Любими Зарадва ме!

    Iga2016 (IGA), благодаря ти от сърце и се извинявам за късния отговор
  • Финалът! Радвам се, че прочетох.
  • Страхотно е!
  • о, Силви... затова предпочитам да пиша друг вид стихове... по-весели... Благодаря ти, че бе тук, зарадва ме!
  • Много е силно, Жени! Като сподавен вик!
  • Много дълбоко и разтърсващо,Жени!
  • Прекрасно е, Жени!
  • мон шер, зависи от постоянството в прилагането на духовните упражнения, мисля аз )) за да мине на заден план... гледката сега сериозно, това беше и моята визуализация... и много благодаря, защото това, което казваш в коментара си е чистата и кристална истина - разруха, мрак и когато нищо не помага Вярата е единственото, което носи утеха и спасение

    Васко, благодаря
    Сенилга, Сенилга, спасибо тебе большое.
    Иви, много ме зарадва!
    Мария, твоите думи ми носят радост и увереност, че съм се справила, опитвайки се да предам цялата горест, която може да носи човек, виждайки, че разрухата е не само в битието, а и духовна.Много благодаря💕🌹
    Надя! Благодаря ти!
    Светличка, радвам се да ти видя под този стих, благодаря ти!

    Благодаря на всички, добавили в Любими, зарадвахте ме!
  • Браво, Жени! 😓
  • Разкош!
  • Очарована съм, Жени, нямам думи!👏 Грабна ме още със заглавието, а после в самото стихотворение усетих плътността на емоцията и твоето майсторство като автор! Специални аплодисменти от мен получаваш и за поантата!🤗💕🌹
  • Много силно!
    Жени!💗
  • Очень тревожно, из глубины души...
  • Изключително силно и разтърсващо, Жени!
  • Това навярно е израз на душевния смут
    на лирическата от Шотландия, но не знам оная гледка ще може ли да бъде изтрита с духовни упражнения

    Сега сериозно. Визуализирах си запустяла църква. Красива пейзажност във всички нюанси на мрачното.
  • Благодаря от сърце, Скити
  • Прекрасно е, Жени!
Propuestas
: ??:??