Адриан (Андрей Андреев) Адриан (Андрей Андреев)
24 275
25 may 2018, 23:38

Алхимикът

735 1 8

Философския камък я ръцете си стискам,

защото съм аз алхимик...

Тъй дълго се рових

из старите книги

и формули

     тайни

редих...

Обаче

      дори 

с философския

                       камък

смъртта не превърнах

                               в живот...

            От вехто олово 

златò не получих,

                 старик

не превърнах

в младок...

Уви...

трансмутирах

живота към гибел,

от злато олово добих...

            от своята младост

                аз старост получих...

            Всуе ли съм чел по звезди?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андрей Андреев Todos los derechos reservados

Едно от стихотворенията, с които участвах в национален литературен студентски конкурс „Боян Пенев”.

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Адриан (Андрей Андреев)
    Адриан (Андрей Андреев)
    Благодаря за положителната оценка!
  • Burns
    Burns
    Хареса ми добрият баланс между сюжет и форма. Поздрави!
  • yotovava (Валентина Йотова)
    yotovava (Валентина Йотова)
    Петре, одобрен списък ли - ми тогава защо поздравяваш Влади Недялков с наградата в Ардино, м?
  • Адриан (Андрей Андреев)
    Адриан (Андрей Андреев)
    Поздрави и на Вас, господин Димитров!
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Хареса ми употребата на остарели български думи в текста ти.
    По повод наградите в така наречени конкурси: аз съм живял достатъчно в България, за да знам, че те се раздават по предварително одобрен списък.
    Тоест - радвай се, че не са ти дали награда
    Срещите с приятели и новите запознанства са по-хубави обаче
    Поздрави.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0