25 мая 2018 г., 23:38

Алхимикът

736 1 8

Философския камък я ръцете си стискам,

защото съм аз алхимик...

Тъй дълго се рових

из старите книги

и формули

     тайни

редих...

Обаче

      дори 

с философския

                       камък

смъртта не превърнах

                               в живот...

            От вехто олово 

златò не получих,

                 старик

не превърнах

в младок...

Уви...

трансмутирах

живота към гибел,

от злато олово добих...

            от своята младост

                аз старост получих...

            Всуе ли съм чел по звезди?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андрей Андреев Все права защищены

Едно от стихотворенията, с които участвах в национален литературен студентски конкурс „Боян Пенев”.

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за положителната оценка!
  • Хареса ми добрият баланс между сюжет и форма. Поздрави!
  • Петре, одобрен списък ли - ми тогава защо поздравяваш Влади Недялков с наградата в Ардино, м?
  • Поздрави и на Вас, господин Димитров!
  • Хареса ми употребата на остарели български думи в текста ти.
    По повод наградите в така наречени конкурси: аз съм живял достатъчно в България, за да знам, че те се раздават по предварително одобрен списък.
    Тоест - радвай се, че не са ти дали награда
    Срещите с приятели и новите запознанства са по-хубави обаче
    Поздрави.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....