25 мая 2018 г., 23:38

Алхимикът

737 1 8

Философския камък я ръцете си стискам,

защото съм аз алхимик...

Тъй дълго се рових

из старите книги

и формули

     тайни

редих...

Обаче

      дори 

с философския

                       камък

смъртта не превърнах

                               в живот...

            От вехто олово 

златò не получих,

                 старик

не превърнах

в младок...

Уви...

трансмутирах

живота към гибел,

от злато олово добих...

            от своята младост

                аз старост получих...

            Всуе ли съм чел по звезди?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андрей Андреев Все права защищены

Едно от стихотворенията, с които участвах в национален литературен студентски конкурс „Боян Пенев”.

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за положителната оценка!
  • Хареса ми добрият баланс между сюжет и форма. Поздрави!
  • Петре, одобрен списък ли - ми тогава защо поздравяваш Влади Недялков с наградата в Ардино, м?
  • Поздрави и на Вас, господин Димитров!
  • Хареса ми употребата на остарели български думи в текста ти.
    По повод наградите в така наречени конкурси: аз съм живял достатъчно в България, за да знам, че те се раздават по предварително одобрен списък.
    Тоест - радвай се, че не са ти дали награда
    Срещите с приятели и новите запознанства са по-хубави обаче
    Поздрави.

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...