25.05.2018 г., 23:38 ч.

Алхимикът 

  Поезия » Философска, Друга
537 1 8

Философския камък я ръцете си стискам,

защото съм аз алхимик...

Тъй дълго се рових

из старите книги

и формули

     тайни

редих...

Обаче

      дори 

с философския

                       камък

смъртта не превърнах

                               в живот...

            От вехто олово 

златò не получих,

                 старик

не превърнах

в младок...

Уви...

трансмутирах

живота към гибел,

от злато олово добих...

            от своята младост

                аз старост получих...

            Всуе ли съм чел по звезди?

© Андрей Андреев Всички права запазени

Едно от стихотворенията, с които участвах в национален литературен студентски конкурс „Боян Пенев”.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за положителната оценка!
  • Хареса ми добрият баланс между сюжет и форма. Поздрави!
  • Петре, одобрен списък ли - ми тогава защо поздравяваш Влади Недялков с наградата в Ардино, м?
  • Поздрави и на Вас, господин Димитров!
  • Хареса ми употребата на остарели български думи в текста ти.
    По повод наградите в така наречени конкурси: аз съм живял достатъчно в България, за да знам, че те се раздават по предварително одобрен списък.
    Тоест - радвай се, че не са ти дали награда
    Срещите с приятели и новите запознанства са по-хубави обаче
    Поздрави.
  • О! Неприятно! Но на мен наистина много ми хареса! Много!
  • Благодаря за оценката, но този текст не беше нито забелязан, нито награден. За сметка на това, стихотворение, което възпяваше сапунените, получи втора награда, а участник, който представи книгата си по време на конкурса, получи първата награда за поезия. Вече съм се отказал да се надявам на награда в този иначе наистина забавен конкурс, в който можеш да видиш свят и да срещнеш приятели.
  • Предполагам, че стихът е забелязан! Дори награден, защото е много хубав! Смислен и в любимата ми, форма, на която си майстор!
Предложения
: ??:??