Алхимикът

Поезия » Философска, Друга

731 1 8

Философския камък я ръцете си стискам,

защото съм аз алхимик...

Тъй дълго се рових

из старите книги

и формули

тайни

редих...

Обаче

дори

с философския

камък

смъртта не превърнах

в живот...

От вехто олово

златò не получих,

старик

не превърнах

в младок...

Уви...

трансмутирах

живота към гибел,

от злато олово добих...

от своята младост

аз старост получих...

Всуе ли съм чел по звезди?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Едно от стихотворенията, с които участвах в национален литературен студентски конкурс „Боян Пенев”.

Коментари

Адриан (Андрей Андреев)

Благодаря за положителната оценка!

2018-05-26T13:57:11+03:00
Burns

Хареса ми добрият баланс между сюжет и форма. Поздрави!

2018-05-26T13:24:57+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

Петре, одобрен списък ли - ми тогава защо поздравяваш Влади Недялков с наградата в Ардино, м?

2018-05-26T13:09:10+03:00
Адриан (Андрей Андреев)

Поздрави и на Вас, господин Димитров!

2018-05-26T12:36:25+03:00
Петър1 (Петър Димитров)

Хареса ми употребата на остарели български думи в текста ти.
По повод наградите в така наречени конкурси: аз съм живял достатъчно в България, за да знам, че те се раздават по предварително одобрен списък.
Тоест - радвай се, че не са ти дали награда
Срещите с приятели и новите запознанства са по-хубави обаче
Поздрави.

2018-05-26T12:34:23+03:00